Кодексът на труда пречи на работодателя и работника да се разберат, за да работят заедно.

Постановките на кодекса са дотолкова архаични, че всъщност много работодатели, които наемат временно работници - като в селското стопанство, туризма, комуналните услуги, - предпочитат да плащат на ръка без никакъв договор и евентуално да бъдат глобени, отколкото да се натоварят с бумащината около сключването на срочни трудови договори. Още повече че често пъти нуждата от конкретен работник е в рамките на седмица или месец.

Съответно и хората предпочитат да вземат някой лев на ръка, отколкото да стоят съвсем без работа. От което обаче губят първо те, защото в един момент се оказва, че нито имат стаж за пенсиониране, нито осигуровки, за да отидат на лекар. Губи, естествено, и държавата, но нея по стара българска традиция - кучета я яли.

Това положение би могло да се промени от еднодневните трудови договори с предплатени осигуровки, които е замислил социалният министър Ивайло Калфин. Ако заработи, системата ще е толкова проста, че ще обезсмисли наемането на работници в сивата икономика и плащането на ръка. Работодателят отива и си купува от държавата кочан с договори за определена сума, която смята да плати на временните си работници. Цената всъщност са осигуровките и данъците. Тоест държавата предварително си е прибрала своето, заделила е и за бъдещето на работника. След това шефът къса бланки от кочана, попълва името и плаща на работника.

Няма разрешителни, уведомления и пр. сблъсъци с бюрокрацията

Засега плановете са системата да влезе поне в селското стопанство, но спокойно може да се разпростре и върху другите отрасли, които ползват сезонни работници.

Земеделието обаче определено е браншът, който има най-голяма нужда от революцията на кочаните. Различни оценки винаги поставят отрасъла като водещ в сивата икономика у нас.

Официално едва 3% от работещите на трудов договор у нас са заети в земеделието. Всъщност в момента легалните временно наети работници в селското стопанство са едва 26 хил. души. При положение че по различни оценки всъщност в земеделието са заети между 700 хил. и 1,3 млн. души, очевидно някъде се губи законният труд в този бранш. И се губи именно защото сегашната система, при която временен трудов договор се подписва с хиляди законови уговорки и със стриктно разписание на работата, която ще бъде свършена, просто пречи както на работодателите, така и на работниците.

Всъщност по сегашните разпоредби на КТ за брането на доматите и почистването на картофите от колорадски бръмбари трябва да бъдат сключени два отделни трудови договора. Нищо, че работникът е един. Естествено, в тази ситуация предпочитанието и на двете страни е да не бъде сключен нито един договор. Ефектът от 200 или дори 500 хил. нови трудови договора за хазната като приходи от данъци пък няма нужда въобще да се коментира. Договорите с кочаните са и прекрасен начин поне да се внасят осигуровки на хората от семейството на фермера. Мнозинството от стопанствата у нас са с до 2-ма души, като жена, деца, родители работят ангария.

Срещу това за тях не се внасят осигуровки просто защото вноската за земеделците и без това идва височка, а за такава по трудов договор няма основания.

Новата система обаче ще позволи всъщност семейството на фермера също да бъде наето на трудов договор и да бъдат внесени поне минималните вноски. Тоест тези хора ще могат вече легално да отидат на лекар, да потърсят социални права от държавата.

Всъщност еднодневните договори не са българска идея, а са "краднати" от ЕС. Дано този път бъде "краднато" и умението системата да работи, без да бъде опорочавана примерно с продажби на кочани с трудови договори на "Илиенци". Ако това стане, тя спокойно може да се разпростре и в туризма, услугите, товаро-разтоварните дейности и дори почистването на домове. А това вече ще е истинска революция по изваждането на доходите на работниците на светло.

Идеята за дневни трудови договори с предплатени осигуровки може да направи сивата икономика безсмислена