Най-специфичната характеристика на офшорните фирми е, че те са компании, които извършват дейност в една държава, но са регистрирани в друга. Т.е. спрямо България Apple и Google са офшорни компании, защото извършват дейност у нас, но са регистрирани другаде.

От друга страна обаче, за да определим една чужда държава като офшорна зона, фирмите, които са регистрирани в нея, трябва да имат някаква полза от това. Офшорните зони имат особени характеристики, които ги правят привлекателна дестинация за някои компании.

Какво представляват офшорните зони?

Офшорна зона, на първо място, най-често е държава с преференциален данъчен режим, т.е. с ниски данъци, да кажем Аруба. Може обаче и да не е държава, а друга територия, например щата Делауер в САЩ. На следващо място, офшорните зони обикновено позволяват запазване в тайна собствениците на фирми, регистрирани в тях. Това са двете основни предимства, които ще разгледаме по-долу.

Къде се намират офшорните зони?

Когато чета за офшорни зони, най-често си представям някакви места на другия край на света, например, Каймановите острови, които се намират в Карибския басейн или пък Сейшелските острови - в Индийския океан. Истината е, че като офшорни зони могат да бъдат определени и много по-близки до нас държави като Андора и Лихтенщайн, а с някои уговорки дори Кипър или Люксмебург.

Как по-точно спестявам данъци?

Преференциалният данъчен режим е най-типичната характеристика на офшорните зони. Компания, регистрирана на Каймановите острови, заплаща по-ниски данъци отколкото компания, регистрирана в България.

Не става въпрос за всички данъци изобщо, а в общи линии за данък печалба. Да кажем, че аз имам фирма за смартфони, регистрирана на Кайманите, които са известна офшорна зона. Моята фирма продава смартфони и в България. Благодарение на това тя прави печалба. Ако компанията е регистрирана в България, тя ще заплаща данък печалба в размер на 10 %. От друга страна, в случай че аз, като собственик на фирмата, реша да се възползвам от тази печалба под формата на дивидент, ще трябва също да платя и още 5 % данък върху нея. Е, на Кайманите, тези данъци са 0 %. По този начин спестявам пари.

Законно ли е това?

На този въпрос е много трудно да се отговори категорично. Данъчните закони предвиждат, че печалбата на чужди фирми от дейност в България се облага у нас със стандартния данък-печалба в размер на 10 %. Продавайки смартфони, компанията ми не би трябвало да спестява нищо. На практика обаче чрез различни счетоводни "трикове" и не без да използвам "вратички" в закона аз правя така, че дейността да се облага в Кайманите. Този процес се нарича данъчна оптимизация. Използвам позволени законови средства, за да намаля данъците, които дължа.
Защо да се крия като собственик?

Тайната на собственика е друго голямо предимство на офшорните зони. Има много причини да не искам никой да знае, че съм собственик на дадена фирма - дългове, лоша репутация и други.

Да кажем, че съм натрупал много дългове в България. Притежавам недвижим имот, който моите кредитори бих могли да продадат на публична продан, и да получат парите от него. Аз обаче, знаейки какво ще се случи, предварително съм прехвърлил имота на моята фирма, регистрирана в страната. Това няма да ме спаси. Моите кредитори могат лесно да направят справка в Търговския регистър и да видят, че аз съм собственик на фирмата и в крайна сметка отново да продадат имота. Не така стоят нещата обаче с моята фирма на Кайманите. Там няма публичен търговски регистър и лицата, на които дължа пари, не могат да видят, че аз съм собственик на фирмата. Офшорните зони пазят много строго тайната на собствениците и затова, дори и със съдействието на държавата, едва ли ще бъда разкрит.
Има ли ограничения за офшорните фирми в България?

Има, но са малко сложни. Офшорните компании не могат да извършват някои от най-значимите за обществото дейности - банкиране, застраховане, пенсионно осигуряване, управление на спортни клубове, финансови одити, хазарт, телекомуникации, енергетика, медии, социологически изследвания и други. Това важи не само за офшорните компании, но и за свързани с тях лица. А какво значи "свързани лица"?

Да кажем, че аз искам извършвам застрахователна дейност. Моята компания е регистрирана на Кайманите и няма да получи лиценз. Добре, в такъв случай просто моята офшорна фирма ще учреди (ще стане компания майка на) друга фирма, регистрирана в България и новата фирма ще получи лиценз. Номерът ми няма да мине, защото компанията майка и дъщерното дружество са свързани лица.

Има обаче и някои изключения. Това са основно офшорни компании, които са регистрирани в държави, с които България има сключени данъчни спогодби. Т.е. такива фирми по-трудно ще избягнат плащането на данъци. Друго изключение са компании, чиито собствениците са публично известни, тъй като търгуват акциите си на регулирани финансови пазари. Едно интересно изключение е за издаването на печатни издания. Офшорни компании могат да издават, да кажем вестници, ако са предоставили информация за своите собственици.

Офшорните компании, които попадат в тези изключения, се вписват в Търговския регистър и аз мога да направя справка за техните действителни собственици.

(*) Настоящата статия има за цел да очертае някои основни Ваши права, като няма претенции да бъде юридически съветник. Ако имате затруднения с упражняването на тези основни права или случаят е по-сложен - съветваме Ви да се консултирате с юридически експерт. (*)